Мартин Скорсезе (1942) e един от най-великите кинорежисьори на нашето време. Той успява да съчетае майсторството на киното, разказването на история и фокусирането върху многопластови герои и теми, които да завладеят милиони хора по света. Сред любимите на публиката негови филми са „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Бандите на Ню Йорк“, „Авиаторът“, „От другата страна“, „Злокобен остров“ и други. В открито писмо до дъщеря си Франческа, публикувано вчера в италианското списание Л’Еспресо, Скорсезе разсъждава за бъдещето на киното и промените, до които развитието на технологиите са довели.
Най-скъпа Франческа,
Пиша ти това писмо относно бъдещето. Гледам на него през обектива на моя свят. През обектива на киното, което е в центъра на този свят.
За последните няколко години, осъзнах, че идеята за киното, с която пораснах, която има във филмите, които ти показвам още от дете и която бе преуспяваща, е към своя край. Нямам предвид филмите, които вече са направени. Имам предвид тези, които предстоят.
Не искам да звуча отчайващо. Не пиша тези думи с пораженчески дух. Точно обратното, мисля, че бъдещето е светло.
Винаги сме знаели, че филмите са бизнес и че изкуството на киното е възможно, защото е приведено в съответствие с условията на бизнеса. Никой от нас, които започнахме през 60-те и 70-те не е имал каквито и да било илюзии на този фронт. Ние знаехме, че ще трябва да работим здраво, за да защитим това, което обичаме. Също знаехме, че може да се наложи да преминем през тежки периоди. И предполагам осъзнахме на някакво ниво, че може да се изправим пред време, когато всеки неудобен или непредвидим елемент в процеса на правене на кино ще бъде сведен до минимум, може би дори елиминиран. Най-непредсказуемият елемент от всички? Киното. И хората, които го правят.
Не искам да повтарям това, което е казано и написано от много други преди мен, относно всички промени в бизнеса и съм обнадежден от изключенията от общата тенденция в кинопроизводството – Уес Андерсън, Ричард Линклейтър, Дейвид Финчър, Александър Пейн, братята Коен, Джеймс Грей и Пол Томас Андерсън – всички те успяват да правят кино и Пол не просто има „Учителят” на 70 мм, а и го показа така в няколко града. Всеки, на когото му пука за киното би трябвало да е благодарен.
И също така съм развълнуван от актьорите, които продължават да създават филми по целия свяст, във Франция, в Южна Корея, в Англия, в Япония, в Африка. Постоянно става все по-трудно, но те завършват филмите си.
Но не мисля, че съм песимистичен, когато казвам, че изкуството на киното и кино индустрията са на кръстопът. Аудио-визуалното забавление и това, което познаваме като кино – вълнуващи филми, замислени от хора – изглежда е поведена в други посоки. В бъдеще ти вероятно ще гледаш все по-малко от това, което разпознаваме като кино на мултиплекс екрани и все повече от това в по-малки салони, онлайн и предполагам, в пространства, които не мога да предвидя.
И така, защо бъдещето е толкова светло? Защото за първи път в историята на артистичните форми, филмите наистина могат да се правят с много малко пари. Това беше нечувано, когато растях аз, а крайно нискобюджетните продукции винаги бяха изключение, вместо правило. Сега е обратното. Можеш да направиш красиви снимки с камери на достъпни цени. Можеш да запишеш звук. Можеш да редактираш, да смесваш и да правиш цветови корекции вкъщи. Всичко това се сбъдна.
Но с цялото внимание към машините за правене на филми и към технологичните предимства, които доведоха до тази революция в кинопроизводството, трябва да запомним едно важно нещо: средствата не правят филма, ти правиш филма. Освобождаващо е да избереш камера и да започнеш да снимаш и после да сглобиш с Final Cut Pro. Да правиш филм – този, който имаш нужда да направиш – е нещо друго. Няма преки пътища.
Ако Джон Касаветис, моят приятел и ментор, беше жив днес, вероятно щеше да използва цялото оборудване, което е налично. Но щеше и да каже същите неща, които винаги е казвал – трябва да си напълно отдаден на работата, трябва да даваш всичко от себе си и трябва да запазиш искрата на връзката, която те води да направиш филма на първо място. Трябва да я защитиш с живота си. В миналото, тъй като правенето на филми беше толкова скъпо, ние трябваше да го предпазваме от изтощение и да правим компромиси. За вбъдеще, ще трябва да се закалиш срещу нещо друго: изкушението да се пуснеш по течението и да позволиш филмът да се понесе и да отплава.
Това не е само проблем на киното. Няма преки пътища за нищо. Не казвам, че всичко трябва да е трудно. Казвам, че вътрешният ти глас е този, който ти дава искра – това е вътрешната светлина, както казват кварките.
Това си ти. Това е истината.
Цялата ми любов,
Татко
MANIFEST.BG 